Как работи безжичният интернет (Wi-Fi)?

Въпросът, който ще ви зададем сега може и да ви се стори малко глупав, но знаете ли, че само допреди няколко години да ползваш интернет извън къщи и без кабел беше нещо изключително и дори фантастично. Така че всъщност няма да ви питаме дали някога сте използвали безжичен интернет – разбира се, че сте. В магазина, в кафето, в търговския център и дори в училище. Знаете ли, че също така много хора използват безжичния интернет, за да свързват компютрите си вкъщи, а много градове по света и у нас все повече използват Wi-Fi, за да осигурят безплатен или изключително евтин интернет във всяка част от населеното място. В съвсем близко бъдеще, може би дори след няколко години, безжичният интернет ще стане единственият начин за достъп до световната мрежа. И няма нищо чудно в това. Той има много предимства. Свързването към него е лесно и не много скъпо. Той не е натрапчив, просто защото няма жици и дори да сте в центъра на някоя точка за достъп, освен ако самите вие не дебнете да се свържете, няма дори и да забележите.

Повечето потребители на интернет знаят много малко за това как работи безжичният интернет. В действителност едно от малкото неща, които мнозина знаят, е че понякога Wi-Fi просто не работи и какво да правя сега? Затова дори и малко общи познания няма да навредят на никого. Ако искате не просто да играете или четете нещо от безжичния интернет, но и да сте добре информирани и да разберете как работи, тогава продължавайте да четете.

Какво по-точно е Wi-Fi?

Безжичният интернет използва радиовълни, точно както и мобилните телефони, радиото, телевизията и други подобни. Всъщност най-лесно е да го разберем със следния пример. Представете си две уоки токита (радиостанции). Това са малки радио приемници и предаватели. Когато говорите, гласът ви се приема от микрофон, кодира се и се предава като радиовълни. Другата радиостанция може да приеме вашия сигнал, да го декодира и да го превърне отново в глас. По подобен начин работи и WiFi.

Ето какво точно става:

1. Безжичният адаптер на компютъра преобразува данните в радиосигнал и ги предава на рутера.

2. Рутерът получава радиосигнала и го декодира. След това изпраща декодирана информация в интернет.

Този процес също се осъществява и на обратно, тоест рутерът получава информация от интернет, преобразува я в радиосигнал и я изпраща на компютъра или друго устройство, което ползвате.

Този радиосигнал е много подобен на този, който използват радиостанциите, както вече ви казахме, както и мобилните телефони и другите устройства. Те също получават и изпращат радиовълни. И все пак безжичният интернет има и съществени разлики.

Той може да предава на честоти от 2 до 5 GHz (гигахерца), които са значително по-високи от честотите използвани при мобилните телефони, радиостанциите и телевизията. Цялата работа тук е, че колкото по-висока е честотата, толкова повече данни се предават. Wi-Fi използва много по-усъвършенствано кодиране. За 802.11a и 802.11g, техниката е позната като orthogonal frequency-division multiplexing (OFDM). За 802.11b се нарича Complementary Code Keying (CCK). Радиата на Wi-Fi могат да променят честотите.

Другото важно и интересно, което трябва да знаем за WiFi са т. нар. „горещи точки“. Това е просто място, откъдето можете да се свържете с интернет. Този израз се използва по-често за безжичен интернет навън, като летище или кафене. Някои от тези места имат напълно и изцяло свободен достъп до интернет, за други има такса или поне трябва да си поискате парола. Но и в двата случая това е доста удобно, когато ви трябва интернет.

За създател на Wi-Fi технологията се счита Вик Хейз от Agere Systems. Неговият екип разработва стандарта 802.11, станал общ за всички производители на безжични устройства. Малко по-късно маркетолозите измислят по-краткото название Wi-Fi, а през 1999 г. компаниите 3Com, Cisco, Intersil, Lucent, Nokia и Symbol Technologies създават алианса Wireless Ethernet Compatibility Alliance за по-нататъшното налагане на Wi-Fi на масовия пазар. Неговото развитие върви със стремителни крачки и сега във всеки евтин лаптоп има Wi-Fi адаптер, а безжичните мрежи се срещат на всяка крачка.