Ноктюрно

Отвън пак пеят дъждовете песенно.
Вълни бушуват и вълнуват.
Откъсвам лист от календара есенен.
Мъгливи страсти в мен пътуват.

Чертае фигури словесни птиче ято.
Листата падат леко и трагично.
Нашепват тайни от отминалото лято.
И всичко тук е сюрреалистично.

Тъгата сън заспива непонятен
и аз заспивам с нея в миг унесен.
Листа танцуват танц невероятен.
Събуждам се, но в мен е още есен.

И искам в синева небесно да потъна,
за да изтрия мъката голяма.
Да се оттласна от любовно дъно
и да приключа с есенната драма.

Участва в конкурса "Щедростта на есента"