Във вълшебния кладенец

Добре знаете, че лятната ваканция е мечтата на всеки ученик, но дори и тя понякога ни отегчава. Един ден в края на август, аз стоях в градината и гледах безцелно в пространството. Беше ме обзела апатия и нямах желание за нищо. В един момент погледът ми се спря на кладенеца. Хиляди пъти бях ставала свидетел на разговорите на възрастните относно този кладенец. Коментираше се, колко дълбок е, че имал три нива, какво огромно количество вода се събирала там долу и още много други факти, които никак не ме вълнуваха. Без да се колебая, реших да проверя как точно стоят нещата – и без друго скучаех! Е, след секунди се убедих, че възрастните бяха много прави! Там долу имаше необятно море! Не бях подготвена за това и започнах да се боря с водата, опитвайки се да плувам, но нещо не се получаваше. В следващия момент вече виках за помощ, но виковете ми достигаха единствено до моето съзнание. Изгубила всякаква надежда, аз се отпуснах отчаяно. В този момент усетих, че някой улови ръката ми и ме поведе след себе си. Скоро се оказах на дъното, покрито със златен пясък и скъпоценни камъчета. Едва тогава разпознах Лили – моята спасителка.

– Добре дошла при мен! Аз съм Лили от морското дъно! – представи се тя.
– Здравей, аз съм Фая и съм много уплашена! – промълвих аз.
– Не се страхувай, тук ще ти хареса! Ела да те разведа наоколо!
– Благодаря! – отвърнах аз.

Всичко, което видях бе изключително красиво, но едно нещо ме впечатли най-много, това бе приказната кула, която се издигаше на дъното. Лили забеляза, че притаих дъх пред това величествено произведение на изкуството и ми разкри, че това е кулата на хубавата Елена. Недоумявах, какво прави тя там и веднага поисках да разбера от новата си приятелка. – Преди много, много години тези земи принадлежали на Византия. Тук живеел красив момък на име Парис. Той се влюбил силно в жената на византийския владетел и за щастие тя отвърнала на любовта му. Двамата решили да избягат далеч, за да бъдат заедно. Но по пътя си срещнали могъщия Ахил. Той бил толкова силен, че почти безсмъртен, защото още като бебе майка му го потопила в свещената вода като го държала за петата. Така единственото му уязвимо място била петата му. Явно късметът бил на влюбените, защото Парис уцелил противника си точно в петата. Уви, точно в този момент хубавата Елена изчезнала. Легендата разказва, че тя потънала във водите на това море. В нейна чест владетелят направил тази изящна кула.
– Истина ли е всичко това? – промълвих едва.
– Е, със сигурност никой не би могъл да каже. – отсече Лили. Такова нещо не може да се пропусне!
– Да тръгваме! – извиках аз.
– Почакай, не бъди нетърпелива! Ще помолим Мери да ни помогне. Тя е много изобретателна – предложи Лили.
– Ти имаш предвид Мери Попинз, нали? – почти сигурна попитах аз.
– Да. – отговори кратко приятелката ми и завъртя пръстена си.

На мига пред нас застана Мери Попинз и силно прегърна Лили. Изглежда отдавна не бяха се виждали. Лили на свой ред ме представи и сподели идеята да посетим кулата на хубавата Елена. Мери прие всичко това радушно и ми връчи един пръстен досущ като на Лили. – Знаеш как да го използваш, нали? – подхвърли тя и го нахлузи на пръста ми.
– Виждате ли тези червени линии? – посочи Мери – Не трябва да преминаваме през тях. Хванете се за ръцете ми!
Тя полетя нагоре заедно с нас и ни приземи на един огромен балкон. Огледахме се и видяхме три врати, които водеха до различни части на кулата.
– Не забравяй, че имаш пръстен! – ми напомни Мери. – Любознателността изисква жертви! – каза тя и изчезна през вратата.

Останала сама, останала без право на избор, аз отворих последната врата. Неуспяла да се опомня къде съм, чух стъпки зад себе си. Сърцето ми заби лудо, дланите ми се изпотиха, нямах сили дори да се обърна. Нежен женски глас достигна до ушите ми. – Фая, събуди се, ще изгориш! Слънцето е много силно! Отворих очи и видях мама. Бях заспала блуждаейки в пространството. Може би само миг ме делеше от срещата с хубавата Елена?!

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“