Във всяка приказка има и малко истина...
Имало едно време една фраза, която звучала горе-долу по следния начин... „Във всяка приказка има и малко истина“.... Но това, което ще ви кажем сега не е просто приказка, а си е цялата истина. Всъщност първо нека попитаме – обичате приказките, нали? Всъщност, че кой не ги харесва? Принцеси, замъци, дракони, зли злодеи, героични подвизи – приказките си имат всичко! Разбира се, те са просто измислени истории, така ли е? Няма наистина принцеси, замъци и зли магьосници, нали? Знаем, че веднага ще се съгласите с това, но нека първо малко помислим. Първо в света има принцеси, истински, а има и замъци. Така че може би... може би... наистина във всяка приказка има и малко истина...
Все пак приказките са популярни сред децата от хиляди години насам. Това обикновено са кратки истории, в които се разказва за фантастични герои, базирани на фолклора на всяка държава, като феи, гоблини, елфи, тролове, русалки, гноми, великани и джуджета. Те биха могли да включват и говорещи животни или други форми на магия или вълшебство. Тези истории ни отделят от ежедневието и ни пренасят в магически земи, изпълнени с възможности, които вълнуват и разширяват въображението. Много пъти използваме думата „приказка“, за да опишем истории, които не само не са верни, но и никога не могат да станат такива. Но може ли да има истина зад някои приказки? Невъзможно е да се знае със сигурност толкова години, след като са създадени най-известните истории, но някои литературни критици и езиковеди смятат, че братята Грим може би са основали някои от своите приказки на истински хора и събития.
Например, може ли Снежанка да е истински човек? Може би! Учените посочват няколко възможности. Първата е красиво момиче на име Маргарете фон Валдек, което живеело в Германия през XVII в. Тя имала мащеха, преживяла романс с принц и това било по времето, когато много деца са били принудени да работят в мини. Ужас! Друга възможност идва от Германия през 18-ти век. В малкия град Лор-ам-Майн красиво младо момиче на име Мария София Маргарета – дъщеря на принц. След смъртта на майка ѝ се появява мащеха за която мнозина вярват, че предпочита децата си пред Мария София. Лор-ам-Майн е разположен близо до гора и е известен с производството си на огледала. Огледалата, направени от фирмата за производство на стъкло „Лор“ били известни с невероятното си качество. Много хора твърдят, че огледалата от този град винаги отразявали истината, а някои ги наричали „говорещи огледала“.
Дали някое от тези неща започва да ви звучи познато? Единственото, което липсва са джуджетата! Гористата местност около града също е известна с минното дело. Преди много време входовете към мините били толкова малки, че само най-малките миньори можели да влязат в тях. Ето защо децата често са работили в мини. Братята Грим може би са използвали образа на деца миньори като вдъхновение за джуджетата в техните истории! Но както виждате – във всяка приказка има и доза истина!
Снимка: pexels.com
